Всяко дете обича да мечтае, вие му говорите, но то изобщо не ви чува. Докато се храните на масата, хлапето е потънало в своя си свят. Когато върши нещо, често е разсеяно, например по средата на заниманието забравя какво всъщност прави.
Учителите му пък се оплакват от прекалено голямата му разсеяност. Сериозно ли е това според психолозите? Отговорът на специалистите е: зависи дали е патогенен или е доброкачествен характерът на неговата способност да мечтае – тя може да бъде много тежък недъг, но може и напротив, да е изключително голям негов коз в живота.
Признак за креативност?
„Спри да витаеш в облаците!“, често повтарят родителите на децата, потънали в мислите си и забравили реалността. Но според психолозите, да мечтаят понякога – това за децата е стимул за креативността и интелигентността им.
Мечтателността може да бъде сила, ако е в служба на креативността, активността и развитието на детето. Повечето от големите учени, като Айнщайн например, са били и големи мечтатели, които са формулирали най-смелите си хипотези точно по време на витаене в облаците.
Как да го върнете към действителността?
Психолозите съветват родителите да предразполагат децата да изразяват гласно мечтите си, да ги споделят с тях. Слушайте историите, които детето ви разказва, стимулирайте и споделяйте въображението му – измисляйте с него сюжети и завършеци.
Разглеждайте рисунките му и рисувайте с него. Четете му книги, водете го в музеи, на различни подходящи изложения, съзерцавайте заедно вдъхновяващи пейзажи, ходете на кино… Предлагайте му различни дейности, които ще позволят на въображението му да намери социален или конструктивен изход.
Форма на тревога?
Изключването от реалността невинаги обаче е плодоносно. Детето може просто да търси убежище в своя детски свят. Способността му да мисли в този момент е парализирана: в главата му се блъска само една натрапчива мисъл и то не може да разсъждава ясно.
Кои са знаците,които трябва да ни алармират? Ако престане да играе, ако се изолира от другите, ако е тъжно… В тези случаи неговата мечтателност вече се отдалечава от реалността, което е бягство от нея.
Необходимо е да му помогнете да осъзнае какво го тревожи, за да може да въстане срещу страховете си. Ако не се справяте с това сами, потърсете помощта на психолог.
Склонност към усамотяване?
Изложени на силен стрес в училище, децата се нуждаят от своите безлюдни плажове на мечтания, за да си отпочинат психически, без да бъдат тормозени от никого. Психолозите обясняват защо е важно да оставим детето да повитае в облаците.
Когато мозъкът ни е зает със задача, някои зони в него са твърде активни,а други са тотално инертни. Но когато оставим мисълта си да скита, мозъкът ни минава на режим „стендбай“: активността е минимална, но всички зони са включени. Тази психическа почивка позволява на мозъка да се синхронизира, да се регенерира. И най-вече – помага за по-добра интеграция на всичко, което човек е преживял през деня.
Не бива да пречите на детето, ако понякога изпитва потребност да се изолира и да изживява моменти на блуждаене на мисълта. Важното е да се постигне равновесие между неговия вътрешен свят и външния. Детето трябва да има както моментите си на усамотение, така и моменти на общуване с другите.